Когато чуя за някакъв вид изкуство, първата асоциация, която правя, са картините на  Пикасо, Салвадор Дали , Микеланджело. Това са класически образци в изобразителното изкуство. Картините им в повечето случаи са трудно разбираеми, но носят някакво послание в себе си. Днес също има хора, които не само умеят да рисуват, но и влагат смисъл в творбите си. Е, има и такива, които сам-самички не могат да си отговарят на въпроса „Какво е искал да каже автора?“  Същото е и с музиката. Дори и една идея по-зле бих казала.

Днес за произведение на изкуството минава и обикновен кол, взет от градината на баба, сниман от интересен ъгъл. Въпросният кол обикаля галерии, молове, дори може да бъде срещнат и на някоя изложба в НДК. Хората , които ходят на тези места, където има и други такива „експонати“ са толкова захласнати от интересния кол, че отказват да приемат истината, че това нито е произведение на изкуството, нито е нещо нечувано и невиждано. Те са сноби, които упорито се опитват да приемат новото и различното. И защитават каузата на автора, който пък твърди, че това е новаторство. Точно като с „Черният квадрат“ на Казимир Малевич. Всички виждаме, че е обикновен черен квадрат, но някои търсят смисъла в него, който е един – единствен – няма смисъл . И стоим замислени и прехласнати от това изкуство. Днес всеки с малко повече умения по рисуване може да мине за художник , всеки с малко по-модерен телефон и ефектни филтри за фотограф, а този, чието хоби е да пее под душа- певец. Странно и глупаво е да се насилваш да се правиш на нещо, което очевидно не си. Само защото искаш да си известен, за теб да се говори в медиите, да даваш интервюта на лягане и на ставане.
Друг пример за бездарност в изкуството , това е музиката. Съвременната музика. Липсата на смислени текстове и талант. Както казах, певци днес стават хора, които си пеят под душа и някой е убедил, че от тях ще стане новият Синатра. Особено в България. Особено в лекия жанр. Особено това, че желанието за бързи печалби пренебрегва аудиторията, пред която „пееш“. Това, че „музиката“ ти не носи никакво друго послание, освен за горещи нощи, животинско сношаване и последващите сърцераздирателни вопли на омазана, силиконена принцеса. И с това провокираш малките момиченца да ти подражават и да се правят на фатални жени. Но изкуство, какво да правиш.

Ако не е „лекия жанр“, то другото не е по-добре. Българските хип- хоп и R&B. Първо, тези видове музика са си запазена марка на афро-америкаците. Второ, в България афро-американци няма. Трето, нашите изпълнители не могат да пеят и танцуват като тях. Очевидно. Засилената вълна от 90-те , в която някакви квартални бабаити с полусмъкнати панталони пеят за мокрите си сънища с кварталните проститутки , а именно, техните единствени фенки, беше успешна сред тийнейджърите, които пък от своя страна се изживяваха също толкова успешно като мафиоти,  престъпници и лоши момчета. Не че днес не се пее за базуки, задни части и наркотици. Но е прекалено. Гнусно. Естетически и музикално неиздържано.

Явно разбиранията ми влизат в остър резонанс с тези на мнозинството. Очевидно пошлото и грозното за едни,  е изкуство за други. Явно едни живеят в един свят , а други направо в различна вселена. Но какво да правиш- изкуство...