Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.10.2017 17:11 - Професия хейтър
Автор: hrisr Категория: Лични дневници   
Прочетен: 184 Коментари: 0 Гласове:
1



 Напоследък често чувам за себе си, че съм хейтър- от приятелите си, от хора, които не познавам, дори и от любимия човек. Но какво всъщност е хейтър? 

Както и в други случаи, ние, българите взимаме „назаем“ чужди думи и ги побългаряваме. Коренът на тази дума идва от английската „hate” , която в превод означава „мразя“. В българския език си имаме аналог, чието значение е същото- злобар. Но е къде – къде по-добре да ти кажат, че си хейтър, нали?

И така, според останалите аз съм хейтър. Но защо?
Според хората аз съм такава, защото съм в опозиция почти на всичко- от политиката в България до изразяването на различна от правилната сексуална ориентация. Единственото , срещу което не се бунтувам , е животинското царство. Но въпреки че изразявам недоволство и неодобрение към света , в който се намираме, аз не мразя. Просто не мога да понасям .
Не мога да понасям пошлото поведение. Дразнят ме евтините момичета, които търсят бърза слава, които срещу 100 мл водка са готови да бъдат парцали. Чието единствено постижение е бройката на стари чичковци. И нищо друго. Благодаря, такова не съм и не искам да бъда.
Дразнят ме и „мъжките“ им варианти, кроасаните. Момченца с още ненабола брада, правещи се на мачовци по заведенията , с имитации на скъпи часовници и поведение на милионерски синчета. С рингтон „Хабиби“. И пари от мама и тате.
Дразнят ме чалга певиците. И техните „текстове“. Това, че повечето ги цитират , сякаш са сонет от Шекспир. И че не знаят кой е Фил Колинс, но знаят кой е Фики. Дори му подражават. И всеки петък „избухват“ в чалготеката. Аллах Акбар.
Дразнят ме циганите. Е, тях ги мразя. Мразя ги, защото заради тях ме е страх да отида вечер до магазина. Защото децата ми един ден няма да могат да играят до късно навън , както аз в детството си. Защото държавата закриля тях, но не и тези, които останахме в нея и си изкарваме хляба честно .
Дразнят ме политиците ни. Аз и тях мразя. Защото вместо да направят нещо полезно, те по цял ден се карат в Парламента за поредната глупост. И с цялата си наглост се вайкат, че заради статута им, децата им, горките те, не могат да си намерят работа. Спешно трябва да се направи нещо по въпроса. И не да събираме и пари за тях, а да изхвърлим родителите им, за да си намерят лесно работа отрочетата им.
Мразя хората, които убиват невинни животни. Защото само в джунглата важи правилото, че по-силният изяжда по-слабия. Уж сме общество, ама само уж. Защото е по-лесно да ритнеш котка, отколкото някой , който може да ти отвърне. Това в една нормална държава се наказва със затвор , само тука не. Варварска работа.
Дразнят ме и хората, които едно списание не са прочели в живота си. И са неграмотни. И глупави. За които думата „квазимодо“ е вид екзотичен плод. Чудя се как доживяват до преклонна възраст. Но явно заради липсата на мозък няма какво да им тежи на костите и не страдат от остеопороза.


Дразнят ме и хората без собствено мнение. Които цял живот прекарват като слуги на тези, които са по- силни от тях. Когато вътрешно искат да изкрещят „НЕ“, но заради мнението на хората, едвам тихо промълвяват „Да“. Това не е пълноценен живот, когато се страхуваш да кажеш това, което мислиш. Това е съществуване между капките.

И така, нека съм хейтър. Нека си мислят, че мразя всичко и всички. Но поне съм себе си. Лоша или добра, аз съм си аз. И никога няма да съм нечия друга версия. 




Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hrisr
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5132
Постинги: 5
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031