На първо място майката е закрилник на детето. Както често можем да срещнем сравнението, че тя бди над малкото си като орлица. Но има такива мами, които не дават косъм да падне от главата на чедото си. Да не се спъне, да не пипа кучета, котки и други невинни същества. Такива майки са способни да те разкъсат само защото си дал една солета на свидното им дете. Ще излязат с такива доводи срещу теб, че въпросната невинна солетка е толкова нестерилизирана, че сам ще се усъмниш дали и ти трябва да я изядеш. После кротко ще си свиеш пакета солетки и ще си подвиеш опашката. Буквално.
На второ място майката е учител. Тя учи, възпитвава и прави забележки на детето си. Дотук добре. Но не и когато си решил в тих есенен ден да се отдадеш на заслужен отдих в парка. Тогава точно като стадо, в далечината виждаш облак от прииждащи майки и техните деца. Точно тогава се заслушваш в разговора , от който ти става ясно, че да кажеш на лелката, която продава сладолед , че е дебела и грозна е неправилно, че да ядеш листа е вредно и че е невъзпитано да бъркаш в устата на другарчето си. Но това трябва да е задължително на публично място. Иначе се губи ефектът на загрижената мама. Все едно преди да излязат не можеше да му каже какво да НЕ прави, нали?
Следва „любимият“ ми вид. Този на майката сиамка. Тя говори в множествено число за детето си. Ние, ние, ние. Добре, ама ВАС ви издържаме в разговор с дължина максимум минута. След това ставате досадни. Нас не ни интересува особено колко често ядете, колко често спите и въобще някаква друга дейност от ВАШЕТО ежедневие. Ако аз започна да говоря за котката си в множествено число, вие ще избягате на минутата, тогава защо държите аз да стоя и да слушам монолози?
Майката защитничка. Да, това е онзи вид майка, която се бори срещу системата. На която цялата държава е виновна, че не е получила навреме майчинството, че жените в администрациите са мързеливи, че тя е дала живот на българче, пък виждаш ли, останала е недооценена. Как майките трябвало да са защитени от закона и прочие. Вчера дори една такава защитничка се оплакваше по телевизията, че имало пет стъпала в София, които били криви и тя, милата, не можела да ги изкачи. Пет стъпала са, не са тия на Шипка в крайна сметка. Както и в Конституцията пише: Пред закона са равни всички. Така че е ужасно глупаво да си мислиш, че след като си дала живот, едва ли не, по пътя трябва да ти се кланяме и веем с палмови клонки. Не си първата, нито последната.
Майката студент. Не говоря за буквалния смисъл, а за тия майчета, които посещават всеки семинар, свързан с бебетата им. Които си водят бележки , все едно изучават квантова физика. Които въздишат при всяка дума на лектора, който в най-честия случай е някоя акушерка пред пенсия, целяща да изкара насъщния, бръщолевейки глупост след глупост. И на това се възхищават хората, ужас.
Форумджийската майка. Това е като историята в парка , с възможност за преглеждане по 20 пъти на дадено изречение. Там се разнищват теми от рода на „Колко често трябва да ЯДЕМ“ до „Кога да се ИЗКЪПЕМ“ . Една маминка задава въпрос и стадо други загрижени такива почват да дават примери от тяхното ежедневие, да препоръчват памперси, лекарства, кошчета и други знайни и незнайни неща. Чак ти идва да заплачеш. Но не от умиление, а от нервна криза. Сякаш бабите ни едно време са гледали родителите ни с помощта на форуми.
Майката натрапник. Това е чудо, което не пожелавам на никого. Засичаш някоя непозната в автобуса. Тя сяда и от дума на дума разбираш, че се е запътила да си вземе чедото от детската градина. Усмихваш се от чиста вежливост. Но сигналите ти са разтълкувани грешно. Вади се смартфон, обикновено с тапет на озъбено дете. Тогава става наистина страшно. В носа ти се навират снимки със скорост 10 в секунда. Тук ядем, тук ходим, тук не знам какво правим . А ти се молиш да слезеш по-бързо. Дори си готов да го сториш в движение, само и само мъчението да спре. И колкото повече си изсмукваш от пръстите какъв комплимент да отправиш, толкова повече снимки летят срещу теб. Ах, червен светофар.
Мога и до утре да изброявам. Пак казвам, да си майка не е лесно, но не е и задължително да го правиш публично достояние. Знам колко черна изглеждам в очите на мамите, но както казах: всички сме равни- пред закона и пред обществото
